За хората, засегнати от онкологично заболяване, диагнозата е шок и огромен стрес както за тях, така и за семействата и близките им. За лекарите е не по-лесно и емоциите също ни връхлитат в момент, когато е важно да поддържаме добра комуникация, проявявайки самообладание и емпатия.
На VI-та Годишна конференция „Дни на психоанализата в болнична среда“ в София разглеждаме емоционалните преживявания на пациента при поставяне на диагноза и как да подобрим взаимодействието лекар-пациент, за да бъдем още по-полезни като специалисти.
Споделих с аудиторията опита ми от реалната практика за подкрепа в началните моменти. Но пред нас като специалисти стои още един въпрос – как да бъдем полезни и адекватни в овладяването на преживяванията на дългогодишните сървайвъри с тежки диагнози и отговорността ни да се погрижим за по-доброто им качество на живот.
Ролята на клиничния психолог е ключова във всеки етап от пътя и за двете страни. Той е неотлъчен помощник и съюзник на лекари и пациенти както в хода на лечението, така и в последващия процес на интегриране след излекуване от заболяването.
Благодаря на Асоциацията на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури (АППМС) и на доктора по психология Велислава Донкина, за поканата и организацията на форума! Този разговор е важен.
