Трима български лекари от УСБАЛО създадоха протокол за диагностика и лечение на ранен меланом и други редки кожни тумори. Негови автори са д-р Ива Гаврилова, д-р Лидия Чавдарова-Иванова и д-р Венелин Георгиев.
Мултидисциплинарният научен труд е достъпен за свободно ползване на сайта на БАДО.
Какво налага създаването на протокола?
Протоколът представлява алгоритъм по международните онкологични препоръки за диагностика и поведение при новооткрит малигнен меланом. Опитахме се, на база съвременните гайдлайни, да улесним до прости и лесно изпълними стъпки всеки лекар, който би могъл да се сблъска с това заболяване.
От години за ранната диагностика е решаващо оперативното стадиране на регионалните лимфни възли, посредством т.нар. „сентинелна биопсия“. Тази хирургична процедура е въведена в страната от екипа на проф. Пиперкова и доц. Красимир Киров още в началото на 90-те и е претърпяла през годините различни метаморфози, в унисон с променящите се индикации за прилагането й. С колегите ми имахме привилегията да сме свидетели и да се учим от техния труд. В последствие поехме по стъпките на учителите си, в желанието да усъвършенстваме методиката.
2019 г. бе преломна с навлизането в света и у нас на иновативни системни терапии за меланом, приложими в III-ти стадий със засягане на лимфни възли. Това доведе до остра нужда от своевременно установяване на пациентите с прикрити от образните изследвания, поради миниатюрен размер, микро разсейки в лимфните възли, което е възможно само чрез сентинелна биопсия. Стремежът ни да не лишим нито един пациент от възможност за лечение ни мотивира да прецизираме и адаптираме към нашите медицински стандарти и възможности съществуващите алгоритми на поведение при новодиагностициран меланом. С общи усилия и много труд успяхме да предложим адекватно решение, което роди и предложеният от нас протокол. Вярваме, че следвайки етапите му, трудно може да се допуснат пропуски и ползата за пациентите ни е максимална.
Какви са новите моменти в терапията на тези диагнози, които се предлагат?
От лятото на тази година фокусът е лечението на малигнения меланом да започва в още по-ранен стадий – IIB и IIC. Регистрирано беше лечение с имунотерапия с продължителност 1 година, приложимо само за тези два стадия, след радикално оперативно отстраняване на първичния тумор.
В цял свят препоръките бяха оперативното стадиране и търсене на скрити микро разсейки в лимфните възли не само да не се пропуска, но и да бъде още по-стриктно препоръчвано и извършвано, тъй като неустановен III-ти стадий, независимо от проведено лечение, крие различни рискове и ощетява пациентите.
Кои редки тумори точно засяга протоколът?
Протоколът е разработен за най-злокачествените кожни тумори – малигнен меланом и редкия Меркел-клетъчен карцином. По биология и протичане те изключително много си приличат и ранната диагностика и своевременно лечение са от съществено значение за прогнозата на пациентите. Протоколът ни също е приложим при всички агресивни кожни тумори, склонни да се разпространяват по лимфен и кръвен път, в това число плоскоклетъчен кожен карцином, кожни тумори с произход от т. нар. кожни аднекси, дерматофибросарком и други.
Световните практики обаче сочат, че сентинелната биопсия при тези локализации рядко открива разсейки, така че тя се препоръчва при изброените само в изолирани случаи и след мултидисциплинарно обсъждане.
Към кои специалисти е насочен този протокол?
Диагностичният алгоритъм може да се приложи от всеки лекар, който се сблъсква със заболяванията малигнен меланом и Меркел-клетъчен карцином, стига да се познава. Може да е от изключителна полза на първите лекари, изказали съмнение, че се касае за някои от двата тумора – общопрактикуващ лекар и клиничен дерматолог; на всеки специалист, ангажиран в диагностичния процес, като онкодерматолог, хирург и най-вече на медицинския онколог, планиращ и провеждащ системното лечение. Следвайки протокола, след проведена сентинелна биопсия онколозите могат да се улеснят в терапевтичния си избор, особено що се касае до III-ти стадий на заболяването.
Посредством оперативното стадиране можем да категоризираме нова група пациенти с т.нар. микрометастатично заболяване, за които изборът на лечебен план би бил различен, в сравнение с клинично установими разсейки в лимфните възли или т.нар. от нас макрометастатично заболяване.
Доколко официализиран е той към момента, в смисъл – задължителен ли е вече и за кого?
Подчертавам, че протоколът е алгоритъм, базиран на международно приетите стандарти за диагностика и лечение на меланом и Меркел-клетъчен карцином, чиито прецизно следване е абсолютно задължително за всеки онкологичен център. Нашата дейност е изцяло базирана на този протокол и в процеса на обучение на колеги от други градове, които започнаха да извършват ранно оперативно стадиране, мисля съумяхме да изградим школа от подготвени онколози, които успешно го прилагат и следват съвременните принципи. Ще се радваме повече лекари, които участват в диагностичния процес да се запознаят с него, защото това би довело до минимализиране на пропуските в лечението на пациентите ни.
Къде могат да го прочетат медиците?
В сайта и всички информационни канали на Българската асоциация по дермато-онкология (БАДО) е напълно достъпен за свободно ползване – www.bado.bg.
Източник: Clinica.bg
